Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието

хиперактивност

Да насочим вниманието си към децата, където не личностната характеристика определя тяхното поведение, т.е към децата, чиито поведение е в резултат на неврологичен произход, често категоризирани като-„буйните деца“.

Колко често ви се случва да се оплакват учителите от поведението да детето ви?
Мислите ли ,че всички съвременни деца са неконтролируеми?
Ще се опитам да дам яснота на поведението известно като „хиперактивност“ и на „буйното“ поведение , характерно за всеки един малчуган, които расте, скача, играе и се радва на живота.

Хиперактивността е неврологично-поведенческо разстройство, характеризиращо се с нарушения като:
-импулсивност на поведението;
-значително увеличаване на речта и двигателната активност;
-дефицит на внимание.

Болестта води до лоши отношения с родители, връстници, ниско училищно представяне. Според статистиката, това заболяване възниква при 4% от учениците, при момчетата се диагностицира 5-6 пъти по-често.
До определена възраст спонтанността, бързата смяна на фокуса на внимание и немирството се приемат за нормални и се толерират, но когато това поведение възпрепятства функционирането на детето в определени среди, например в детската градина или в училище, то се превръща в проблем. През последните десетилетия в САЩ и Европа се наблюдава сериозен скок в броя на случаите на деца, диагностицирани с т.нар. синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието (СХДВ или ADHD на англ.).

Синдромът се проявява в три разновидности:
1. Нарушение на вниманието: изразява се в неспособност за концентрация и изпълнение на инструкции, допускане на грешки от невнимание, често забравяне на вещи и информация, неорганизираност при изпълнение на задачи.
2. Хиперактивно – импулсивен тип: изразява се в неспокойствие, постоянно шаване, когато се налага да стои на едно място, ставане от мястото по време на час, липса на търпение и контрол, проявяваща се под формата на импулсивност в действията, прекалено говорене, тичане, скачане и катерене в неуместни ситуации
3. Комбиниран тип: проявяват се симптоми и на разсеяност, и на хиперактивност / импулсивност.

Причините за хиперактивност могат да бъдат различни:
-вътрематочни инфекции;
-влиянието на вредните фактори върху работата по време на бременността на жената;
-лоша екология;
-стрес и физическо претоварване на жената в периода на бременността;
-наследствено предразположение;
-небалансирано хранене по време на бременност;
-незрялост на централната нервна система на новороденото;
-метаболитни нарушения на допамина и други невротрансмитери в централната нервна система на бебето;
-надценени изисквания за детето на родителите и учителите;

 

СИМПТОМИ за хиперактивност са :
-тревожност;
-безпокойство;
-забавяне в развитието на говор;
-раздразнителност и раздразнение;
-лош сън;
-упорство;
-невнимание;
-импулсивност

Макар и повечето симптоми да са характерни за децата докато растат и се развиват, има едни разлики, които могат да ни наведат до мисълта- дали детето има някакъв проблем или просто темпераментът и нравът са му такива и с порастването му ще улегнат.

Разлики които съпътстват развитието при децата с ADHD-(хиперактиност) и темпераментното дете:
-след активно бягане или друга дейност темпераментното дете тихо седи или лежи, т.е, може да се успокои, докато при хиперактивното , това не е така.
-обикновено темпераментното дете заспива и продължителността на съня му съответства на възрастта на бебето, докато при хиперактивното , това не е така.
-Темпераментното дете, често тихо спи в нощта. Ако е бебе, той се събужда за хранене, но не плаче и бързо заспива отново.
-Темпераментното дете разбира понятието „опасен“ и се страхува, то няма да се върне на опасно място, докато хиперактивното е склонно да не се замисля за опасността, която може да му се случи.
-Темпераментното дете бързо научава понятието „невъзможно“, докато хиперактивното , продължава да настоява.
-Темпераментното дете се разсейване по време на гняв с история или обект, докато в пристъп на гняв хиперактивното дете , трудно може да бъде успокоено.
-Темпераментното дете рядко показва агресия към майка си или друго дете.

Ако отчасти наблюдаваме подобно поведение е добре да се направи среща със специалист.

Много родители не се обръщат към лекар незабавно, защото не смеят да разпознаят проблема в детето и се страхуват . Чрез такива действия губят време, в резултат на което хиперактивността създава сериозни проблеми със социалната адаптация на детето.
Има и родители, които водят идеално здраво дете на психолог или психиатър, когато не могат или не искат да намерят подход към него. Това често се наблюдава в кризисните периоди на развитие, характерни за всяко детенце.
Във всички тези случаи, не може без помощта на специалист, който да определи дали детето наистина се нуждае от медицинска помощ, или той просто е ярък темперамент.

Ако  се диагностицира синдром на хиперактивност , тогава  се използват методи:
-обяснителна работа с родителите
-промяна на условията за обучение
– спортни занимания
-работа в група
-медикаментозно лечение