Емоционално преболедувах COVID 19

covid 19

Да преболедуваш бича на 2020 Covid 19 предизвикваща тревога у всеки себеуважаващ се човек и да излезеш от него здрав е благодат, но емоционално да преболедуваш, тази зараза е не по малко щастие. Сблъсъкът ми с емоционалните последствия от пандемията започнаха още когато бях в Италия в края на м. Февруари 2019г. Тогава пандемията за нас Българите изглеждаше абстрактно нещо, което няма да ни застигне. Това пътуване ме отведе в света на бурни емоции, които в момента  изживяват милиони хора по света.

Страховете ми не бяха напълно безпочвени. Още с тръгването си от България, бях с лека настинка и главоболие, която по време на пътуването се обостри.

Първият ден след пристигането ми в Италия, се появиха първите случай на заболели в Северната част на страната. Намирахме се в гр. Матера, южната част на Италия намиращ се на голямо разстояние от епицентъра на случващото се. Местните поглеждаха с насмешка, че носим маски и ни  казваха : „No,no corona virus“!!! Уверявайки ни, че това е лъжлива новина. Притесненията в мен се засилваха с всеки изминал ден, следейки новините, четейки множество статии в социалните  мрежи с информация, която не е проверена. Изведнъж близките ни започнаха да се свързват с  нас по телефона и проектираха емоционалните си настроения и паника върху нас.

Фокусът ми се измести. Чувстваш сякаш нещата които преди са те вълнували вече нямат такова значение, гледаш на реалността с други очи, преосмисляш, анализираш и стигаш до нови изводи, които до този момент не си и помислял за такива промени в световен мащаб.

Между временно ме обзе паника, тревожност и бушуващи в мен емоционални бури.

Започнах да си меря по няколко пъти температурата, изпитвах постоянно главоболие, което не минаваше с  прием на лекарства, треската съпътстваше всекидневието ми имунитета ми отслабваше. Зрънцето на страха беше покълнало.

Емоционалният ми баланс беше нарушен.

След всяко обаждане на близките и съобщаването на лоши новини настроението ми се помрачаваше, ставах раздразнителна, често се усамотявах, а умът ми проектираше всякакви сценарии, напук на желанието ми да се отървава от  всяка лоша мисъл.

Както пише Елена Шубина „ Страхът е присъщ всекиму . Всеки друг страх произхожда от него, тъй като колкото и да се менят идеалите на човечеството, животът е бил и ще бъде първостепенна ценност…“ така и аз започнах да се страхувам за мен и за хората които ценя.

Единствено хората около мен, които се оказаха:  хора-“войни“ (приемаха опасността като предизвикателство с което ще се справим) и хора “шутове“( които погледнаха от един друг ъгъл на случващото се- с ирония ), спазвайки разбира се всички мерки за да се предпазим ми помогнаха да се «събера». Да погледна на случващото се трезво, без излишни драми, но с ясното съзнание, че това се случва тук сега и с нас. Именно това осъзнаване на реалността ми даде възможност да продължа напред.

С тях обсъждахме случващото се, опитахме се да изразим това което ни вълнува и бяхме солидарни с позициите на всяка от нас.

Когато на петият ден, информацията която получавахме ни „заливаше“, а ние постоянно я „поемахме“ , вечерите преди да заспя, усещах: сърцебиене, учестено дишане граничещо до задушаване, топлина и тревожни мисли, които ме държаха будна до късно.

На по-късен етап осъзнах, че именно там аз преболедувах емоционално пандемията.

Изправена сама срещу много въпроси, борейки се с бушуващите емоции и опитвайки се да дам време на себе си да осъзная какво се случва с мен. Емоционалната интелигентност ми помогна ,да изместя фокуса на събитията и да се ориентирам в случващото се .

Споделям това, защото знам, че доста хора ще се припознаят, хора които са  пътували до рисковите зони, хора които са имали по някакъв начин контакти, хора които търсят пътища да се справят със ситуацията, които се борят със страховете си.

Знайте, не сте само вие, знайте не сте сами в тази битка, знайте че емоционалната ви осъзнатост ще ви донесе душевен мир, знайте, че животът продължава!